Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.07.2011 22:35 - Защо мравките ще наследят Земята
Автор: mirrorman Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2382 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 03.07.2011 13:46

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Изключително съм благодарен, че се родих и израстнах в материален недоимък, защото този беше пътят и това беше мисловната среда,в които станах  това, което съм. Да, точно така, недоимъкът и непосилието бяха моите сурови, мълчаливи мъдреци. Убеден съм, че ако бях удостоен от съдбата с богатсво, нямаше да си позволя лукса да отделя време и усилия за да отдавам ума си на нещо, противоположно на сегашните ми убеждения, без да ми гарантира, че ще е благонадеждна инвестиция.Кого щях да осъдя после за пропуснати ползи? Защо обаче за много хора нищетата е причината да отдадът всичките си сили и даже живота си за да се освободят от нея, като си извоюват материално и социално благосъстояние? Под социално развитие днес естествено се разбира не толкова добри, взаимнополезни, а по-високопоставени,по привилегировани, по-изгодни отношения с другите. Толкова хора възприемат своята неравнопоставеност или ощетеност като предизвикателство към качествата, които смятат, че притежават. Те се впускат в авантюра на живот и смърт, в която искат на всяка цена да докажат на света и на себе си, че са специални и че заслужават най-доброто. Кога и защо е започнала жестоката войната с дригия? Странно, но както самите те се стимулират "Само веднъж се живее." и "Вземи всичко от живота.", "Носи си новите дрехи, за да не ти ги носи друг.", такава е мисълта на лягане и ставане и на всеки друг. Другият е непознат, безличен, тъмен, неприятен, той не е като теб, другият е нечиста сила, която иска да отнеме твоето. Колкото и да се стараят идеолозите на модерното мислене да придадът благородие и благодетелност на налаганият от тях начин на възприемане и отношение към света, това което се вижда от делата им е нещо съвсем различно. Те избягват да разпространяват учението си от типа "Как да забогатеем", "Как да процъфти световният бизнес" в страни където няма да имат финансова полза от това. Защо например не поучават тибетците как да превърнат суровата си каменната страна в модерна райска градина?
Защо когато някой си милиардер или свръхпопулярен музикант нахрани стотици хиляди деца-скелети, вместо да огласи света, че е дарил огромна сума, не покаже просто процентно изчисление каква точно част от богатството си е дал?
Кое е по-благородно да дадеш 1 от всичките си 10 долара или 10 милиона от 40 милиарда? Не съм математик или банков експерт, но от 40 милиарда, само месечната лихва от "труда" на тези пари е много повече от 10 милиона.
А момент...Какво да кажем за свят, в който честен и добросъвестен човек с физическа професия, през целият си живот не употребява толкова, колкото един единствен милиардер за един единствен месец. Или защо парите от всичкият му труд трябва да са жълти стотинки в сравнение с парите, които милиардите множат за един ден, просто докато се ползват временно от други.Спирам защото рискувам да бъда анатемосан като марксист. Впрочем на някой известна ли му е причината поради която идеите на този човек са обявени за болестотворна утопия?
Може би са твърде съвършени за подлите и алчни човеци? Може би приемаме с охота природата си, защото така ползата за нас, ако не задължително, то поне потенциално ще е по голяма за нас, отколкото за другите. Защото колкото и много да имаме всички, какво лошо има в залужената награда да имаш малко отгоре? Защото когато щастието от еднаквите за всички блага обезвкусее, ние тайничко ще си поръсим обичайната гозба със скъпа, екзотична подправка, защото обичаме вкуса на живота и от любов към него не можем да си позволим да го загубим в еднообразието.
Това е една луда надпревара на индивида в безкрайно море от индивиди, всеки от които претендира да постави своята уникалност над тази на другия. Трябва да ви кажа, че по същество този светоглед е напълно противоречащ на себе си. Не претендирам, че тази мисъл е гениално прозрение. Та това е толкова простичко.Очевидно е, че за да оцелеят и благоденстват,  индивидите трябва да отстояват и боготворят принципа на собствената си незаменимост, да подтискат и доминират над всички останали. Това е като да отпориш дъските от каютата на съседа за да запушиш пробойната в твоята собствена.Но корабът разбира се е един и същ.
Точно тук вероятно е момента, в който тежко да пристъпи каленият в безброй полемични битки аргумент, че света открай време е място на съревнование, че на този принцип дължим развитието си.
Но какво ни е развитието всъщност? Някой помни ли какво бяхме? Някой знае ли какво представляваме сега и съзнава ли разликата? Ние ли сме най-висшият вид на планетата? Ще ни има ли след 1000 години? Докъде може да се простре нашата всесилност? В каква степен се възползваме адекватно от нея, дали всъщност вредата, която си нанасяме не е по-съществена от ползата? Как въобще е възможно да изпитаваме щастие в нашият дом, а да знаем, че от другата страна на стената то вече не съществува? Вкусна ли е ресторантската храна, докато пред блестящата витрина друго същество,същото като теб, живее на улицата от остатъците ти? Ето един възможен отговор: Всичко прекрасно и изящно изпъква достойно на фона на нищожното и грозното. Крайно ли ви звучи? Не, никак не е крайно. Точно тази агресивна и противоестествена "красота" охолните се опитват да облекат в неизбежност, необходимост и дори артистична, висококултурна невинност,съответно безнаказаност за надестественият си начин на живот. В такова съзнание е невъзможно да се допусне мисълта, че гладът е логичен резултат от нечие преяждане.
В усилята си да живеем "като бели хора", уредено, улеснено, задоволено, ние създадохме един все по-сложен и самообъркващ се свят, в който най-простите въпроси звучат шокиращо сложно. Кой си ти? Откъде идваш? Къде отиваш? Къде се намираш сега? Какво ще стане с теб утре?
Ние не знаем кои сме, но обичаме да казваме, че сме неповторими. Ние не знаем откъде идваме и накъде отиваме, но решаваме да променим нещата така, че да премахнем неудобството от незнанието си или поне цял живот да ангажираме съзнанието си с нещо, както обичаме да казваме "практично".Практика заради самата практика, работа заради самата работа.Копаеш дупка - запълваш дупка, печелиш повече - харчиш повече, нищо, че нямаш време да го ползваш.Догодина вече е морално остаряло и си вземаш най-новото. Колко смешно...Морално остаряла вещ. Това само човек може да го измисли.
Има толкова много интерпретации на тема "Краят на света". Тази тема винаги е предизвиквала фантазията и тръпнещото, неустоимо любопитство. Като че ли с глобализирането на света, апокалиптичният нагон на човека нараства право пропорционално. Може би колективно усещаме, че някъде сме сгрешили ужасно пагубно? Може би ръба на бездната пред слепите ни очи вече ни облъхва?За себе си съм почти напълно уверен, че малкият ни свят, няма да загине от нелечима болест, от световен глад, от земен или космически катаклизъм, нито дори от последна световна война. Подозирам, че просто желанието ни за живот ще се изчерпи. Няма да търпим нашият, няма да създаваме нов.
И мравките боледуват, гладуват, бедстват и воюват. Но в колективното си безсъзнание, те са много по приспособими и устойчиви в сравнение с всичкият човешки интелект и всеобхватност.Нашият свят не е кой знае колко по-голям от техният. Нашата дейност не е кой знае колко по-велика от тяхната. Нашият вид е много по-млад и неопитен. Помислете за устройството, размера, същността или целта на Вселената и ще се убедите, че ние също като мравките обитаваме микро света. Но далеч не сме толкова успешни като тях, защото все още бягаме от най-фундаменталният принцип на миросданието. Единността.



Гласувай:
4



1. sestra - Наистина...
03.07.2011 01:12
а "морално остаряла вещ" е безспорно много отблъскваща фраза.
цитирай
2. spookey - Силен постинг.
03.07.2011 09:49
Поздравления. :)
цитирай
3. mirrorman - Благодаря и на двама ви : )Ако н...
03.07.2011 13:47
Благодаря и на двама ви : )
Ако наистина сте прочели всичко последователно, това си е цяло геройство.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mirrorman
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 33129
Постинги: 15
Коментари: 62
Гласове: 116
Архив