Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2011 20:49 - Авангарда
Автор: mirrorman Категория: Забавление   
Прочетен: 1654 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 19.06.2011 22:10

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
И к"во?..Свестих се в поле. Поле, поле ама направо си беше огромна степ. Сякаш се бях изсипал насред Казахстан. Хълмисто,еднообразно, леко ветровито, а слънцето сякаш имаше намерение да ме превърне в чернокож в следващите няколко часа. Не се виждаше и едно дърво. Само два криво забити кола на двеста метра нататък. Докато се дотътрях до тях преглътнах някокло слюнки. Обаче хич не ми помогна да забравя за жаждата си.
-Ха! Простир за гащи било!-не се усетих как почти извиках. Между двата избелели дървени кола имaше опъната тел.
-Е, каква е тая глупост сега! Насред тая прокълната хунска степ, простир за кюлоти и
чорапи...Че каква полза от простир, на тая жега и вятър дрехите ще  изсъхнат даже закопани, а и как се пере без вода? Едва ли има поточе или локва на десетки километри. Може би стотици. Огледах наоколо, нямаше никакви следи от лагеруване, дупки от колчета на палатка, юрта, виг вам или както там си ги наричат местните. Ама можеше да съм и в Канада.И следи от огнище нямаше. Какво огнище, то и свестни камъни не се виждаха. Само ситен трошиляк тук-там. Е, в тоя момент потънах в нездравословни размисли. Хем се изнервях, че губя от времето да се спасявам, хем не ми даваше мира тоя идиотски простир посред дивашката пустиня.Сетих се, че най-вероятно,това съоръжание, колкото и смущаващо тъпо да е, е единствената забележителност наоколо. Очите ми пресъхваха. Напрегнах зрението и вниманието   си до максимум и заопипвах дълбокия хоризонт. Бавно и дребнаво като дърт антиквар току що донесена му за продан вещ.Обаче нищо. Само едно нищожно пързалящо се облаче по хълбока на един по-стръмен хълм. Пък можеше и могила да е. Толкова бледо беше, че напомняше на сладка парица от вече изтиващ чай, а могилата бе зелена захлупена чаша. Пак до пиене го докарах.
-Абе, как ще се събудя толкова жаден? Не е нормално това.
Ударих си главата отстрани с отворена длан. Никога не съм имал махмурлийско главоболие. Само при сътресение леко ме боли. Обаче не. Нямах болка. Значи не съм пил снощи. Не съм летял с непознати руснаци, не сме се скарали за нещо и не са ме изхвърлили тук.Здравата логиката винаги успокоява. Обаче аз въобще не познавам руснаци, още по-малко пък такива, които се запиват по самолети и нарушават въздушното пространство на бивши съветски републики,докато в кабината трещи Rammstein и вали кондензирала водка от ламаринения таван.
А ако са били канадци пък съвсем не ми стигаше акъла да навържа защо сме летели заедно. Даже си нямах хабер с какво се наливат канадските пилоти пиянки. Сигурно с гадна бира?...А на какво сме куфяли? На Селин Дион ли? Колкото и да си блъсках злочестия мозък, не разполагах с никакви улики за да сглобя липсващото повествование.Заоглеждах си дрехите. Реших, че е по-добре да ги съблека за да не пропусна нещо. Озъртах се преди да си сваля дънките. Идиот. Събух ги и ги проснах на тревицата. И фланелката до тях.Останах по гащи и кецове само. Търсех и най-незабележимите следи, а не си давах сметка, че не бива да ги въргалям така. Метнах ги на простира. Отстъпих три крачки, скръстих ръце, а с лявата по малко си рових из брадата вторачен в прането като в току що завършено гениално  произведение. Казах си :
-Ето,от половин час съм тука и вече се съгласих с абсурда, че това е простир, а на него виси пране.Моето непрано, вода невидяло пране. Ако беше мокро, щях сигурно да го изсмуча преди гадното слънце да е превърнало водицата му в малко отчаяно чаено облаче.Да, обаче, ако не съм имал сапун, а съм прал гащите само с вода, със сигурност щяха да са кофти на вкус. Особено на задните джобове и на подмишниците.Щях да започна от тях, за да не ми остане накрая гадното в устата. Дори в смъртоносната степ е просташко да ходиш с миризлива уста и да говориш на небето, на тревичките и на облачетата с помиярската си муцуна.
Издигнах се мислено над нажежената степ, над безброй захлупени,тревясали чаши чай, едната даже с пара, с голият брадясал мъж, вторачен в първобитния си простир с веещи се дънки и фланелка. Той беше осъден на смърт от справедливата природа. Не бързаше да се спасява. Беше погълнат от картината. И наистина,това си беше творба, достойна да овенчае цял един незначителен човешки живот.
Нещо изхрупа до десния ми глезен...В началото не видях нищо необичайно, само едно рошаво стръкче въртящо се от вятъра. Обаче като хрупна пак и видях как се надига цял чим, скочих встрани и се вторачих в него. Къртица естествено. Зачаках да изкочи. Чимът се надигна цяла педя нагоре,а окото на нещото под него проблесна...Плясссс!!! Мощна светкавица. Стиснах очи, но всичко ми беше кърваво.
-Цъкна ли го добре, бе Мики?!
-Перфектно даже!
-Браво! Дакел, докладвай за звука.
-На ниво е.Беше ми стъпил на главата по едно време...Ама издържах някакси.
Разтрих очи и сред лекетата по ретината ми различих три глави с чимови шапки. Дебелия с видеокамерата плюеше трева и май че псуваше докато се измъкваше от окопа. Другите бяха по-чевръсти, оставиха настрана техниката и кабелите си и задърпаха трътлестия алабаш. След като го тупнаха тук-там по камуфлажа, той се засили празнично към мен с разтворена зеленясала длан.
-Честито, номер 145! Току що участвахте в най-иновационният арт проект в историята на авангарда! Вие самият сте поръчителят, за което ще си спомните след около пет до шест часа, щом отмине ефекта на препарата, с който бяхте третиран.
-Третиран?-сопнах му се аз.-Аз да не съм колорадски бръмбър, бе, кюфтак?!
И моментално го смъдих с коляно. Ама средно силно, за да не ме одрайфа тъй както си бях по голи баджаци.Онзи, когото преди малко нарекоха Мики, се хвана за апарата и почна да се гърчи по земята редом с шишкото за да запечата в кадър чистата агония и драматизъм.
Дакела пък направо му обърса лигите с рошавия си микрофон и улови дори най-тънкото скимтене и клокочене на слюнката в дебелашкото гърло на шефа си.
В този момент си дадох сметка, че това са егати професионалистите и едва ли са ме излъгали за нещо.




Тагове:   хумор,   разказ,   смях,   Авангард,


Гласувай:
5



1. iliada - Разказваш увлекателно !Това си е ...
19.06.2011 22:03
Разказваш увлекателно !Това си е дар божи!Поздрави!
цитирай
2. mirrorman - Много благодаря
19.06.2011 22:19
за този коментар. Вероятно жанра не е сред най-предпочитаните, но ето , че когато човек иска, винаги има какво да похвали.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: mirrorman
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 31094
Постинги: 15
Коментари: 62
Гласове: 116
Архив